Пак съм в същата епоха. Толкова много ценя тези автори !!!

Списанието, което повече от 15 години играе ключова роля за развитието на българската литература, е сп. „Мисъл" (1892 - 1907), 
с главен редактор д-р К. Кръстев. В първите си години то следва традициите на литературните списания след Освобождението, 
но от началото на века - откроява по-ярко индивидуалистическите 
и естетските си позиции и групира поети и писатели от т. нар. литературен кръг Мисъл. 
Водещи фигури в него са освен главният му редактор, 
Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров. 
Списанието повежда открита борба срещу традиционализма в литературата и Вазов, ратува за нови, модерни пътища на културното ни развитие. Тук публикуват свои творби и откроените поетеси от началото на века - Дора Габе и Екатерина Ненчева. 
На страниците му се дава информация както за многостранния духовен живот в София и страната, така и за културни събития в чужбина. Един от акцентите на списанието е преводната литература - художествена и философско-естетическа. 
„Мисъл" има големи заслуги за повишаване на литературната култура на читателите. 

Пенчо Славейков   Сън за щастие – И на яве и на сън...   И на яве и на сън ти си все пред мен - дивна като ясна нощ, свидна като ден.   През денят сърце купней в желба за нощта - цяла нощ за свидний ден милва ме мечта.   Пейо Яворов  Подир сенките на облаците – Безсъници – Копнение Все туй копнение в духът все туй скиталчество из път на който не съзирам края. И поглед вечно устремен напред, към утрешния ден без там пристанище да зная...   ДОРА ГАБЕ Очите
Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи. Думите ти другаде отиват, пламват и угасват и изстиват...   Екатерина Ненчева –
е приета като равностоен член от кръга "Мисъл". 
В нея те откриват не само красива жена, но и много надарена поетеса. Преди Дора Габе и преди Елисавета Багряна тя разкрива чувствата и желанията на сърцето си в стихотворна форма:
Ела, безумец, въплъти
безумния си блян,
догдето в сладостни мечти
духът ми е пиян.

Нито една българска жена не е изричала подобни думи толкова открито дотогава.
  КИРИЛ ХРИСТОВ   Кога печална есен наближава   Кога печална есен наближава и жълт листец по вятра полети, в оставена от птичките дъбрава, дете, обичаш ли да ходиш ти?   Обичаш ли под дъбове вековни, по дни унесена във самота, Да гледаш как едва пълзи мъглата по чуките на Стара планина, да плачеш над треватите и цветята, попарени от ранната слана?   Девойко, ако в сладкото безумйе на есен теб по-мил е тоя свят, ела по губещи се татък друми: ний ще вървиме мълком - и без думи сърцата наши ще се разберат.    

krasota

Вдъхновение,печал,красив сън,одухотвореност...Поздравления за поста!

Толкова процеси в духовното ни израстване се подценяват.
Имаме си нашия Български символизъм и прекрасните му представители.
----------------------------
Моите спомени -
Птици в нощта -
Скитат бездомни,
Скитат унесени -
вън от света.
(“Птици в нощта”, Николай Лилиев).

----------------
Но кръжеца Мисъл е значим във времето си и защото е наложил новото.

Мар, благодаря за щастливия миг да се докосна до тези велики българи! Тези сайтове позволяват да се откриват сродни по дух и мислене хора.Да общуват,да се разбират,да се подкрепят. Така те стават силни, като една общност, като един клуб.
Тази атмосфера са създали в началото на века Яворов, Славейков, Кръстевич, Тодоров. Те са били силни, защото са били заедно срещу простотията, бай Ганьо-балкански.Това е велик урок как се става сила в деня...
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

И за това мислех написвайки този постинг, но и за красотата на изказа и дълбочината на чувството.
Общуването с теб, е удоволствие за мен, Джулс !
Подкрепата ми, би получила във всеки миг, в който я пожелаеш.
Поздрави.