Отведи ме оттук!

Ей така ме хвани за ръката

или само със поглед ме издърпай нанякъде.

Скрий ме в шумните улици на града милионен.

Или в твоите спомени.  Или в нашите спомени.

Отведи ме оттук!

Приюти ме в очите си.

В кафенето отсреща. Навън под звездите.

В едно нощно такси. На ръба на Вселената.

На ръба на сълзата, избликнала в мене.

Отведи ме оттук!

Под втрещените погледи.

Под усмивките зейнали - иронични и строги.

Под просъскани думи за благоприличие.

Под небесната арка на твойто “Обичам те”.

Отведи ме оттук!

Накъдето ти видят очите.

В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.

В оголяла от късната есен градина.

В някой жилищен вход. В телефонна кабина.

Отведи ме оттук!

Отведи ме, за Бога, по дявола!

Трябва някъде място такова да има – за двама ни.

Все едно е къде и каква е цената.

Отведи ме оттук! -

С чиста съвест продавам душата си!

Маргарита Петкова