Твоето мълчание ми казва онова,

за което дълго съм мечтала.

Твоето мълчание ми дава сетива

за надежда и една омая.

Думите – мираж са, но  е близо

копнежа ми за твоята отдаденост.

Търся те, невярваща, желаеща

Търся те...Къде си светлина?

 

В себе си загледани - объркани,

Мислещи неверници сме с теб.

Искащи и можещи несрертници

На любовта обърнали сме гръб

И загледани във своето мълчание

Ще живеем някак си, така..

Няма да сме новото откритие

Само палави искри в нощта?

 

Замълчи .  

Ще разбера.

Тръгни си

Идва утро

Слънце

Светлина

Ти си моето мълчание

Тръгни си

Нека бъда твоята тъга.

 

 

 

Но е пропито с тъга, безразличие, примиреност неква...
Кво става с теб?! Временни настроения?

Усмихни се, наближават празници! :)

Нека не смесваме литературния герой и неговите емоции с моята скромна персона.
А това стихотворение е плод на цяла нощ
висене и писане в скайп, :)))
но разговора беше много приятен,
човека също.