Кой ли ни Господ събра и случайно ли,
някъде там, анонимни, във мрежата,
да си превързваме раните,
мислите да си подреждаме?
Някакви хора, без форма, без тяло,
странно отдадени и без лице,
себе си идват да кажат,
сбрани единствено във стихове.
И се вълнуваме, плачем, мечтаем,
в чужди животи и истини,
цели вселени от себе си правим,
полу-наистина, полу-измислено.
Във виртуалното думи редим,
пластове страст или чувства,
в късните нощи не спим -
съществувание или изкуство?
После наивно и плахо се питаме,
в "Лични бележки", дали сме добре...
Ей това, как го наричате, питам ви,
психотерапия ли, или не?
Мисля, че не за поезия, точно,
в мрежата сме виртуално събрани,
а си опазваме, някак, душите, задочно,
с капчица още човешко внимание...

 

Мила-ра

:))))

"...Мисля, че не за поезия, точно,
в мрежата сме виртуално събрани,
а си опазваме, някак, душите, задочно,
с капчица още човешко внимание..."

Поздрав!

си го написала -
"а си опазваме, някак, душите, задочно,
с капчица още човешко внимание..."

:)

Мила-ра
го е написала-
аз само и се възхищавам :)

Петъчен поздрав от мен
За прекрасен, свеж и усмихнат weekend !!!

Много е хубаво стихотворението, и вярно.
А когато виртуалните приятелства прераснат в реални, става още по-хубаво.
Поздрави!

http://kontrasti.blog.bg/zabavlenie/2009/10/17/markovo-mislene.417561

но дали е? :))))))))))))

няването на някой отговори е предовратено поради неправилно поставен или недоизяснен въпрос.:-)))

изяснихме се :))