Не можеш ли и тази нощ да спиш?
Със укор ли Луната пак те гледа?
Защо така от нея се боиш -
виж колко е замислена и бледа.

Винoто недокоснато стои.
Не ми търси във чашата очите!
От тишината само ти горчи -
ти нищо досега не ме попита...

Недей да търсиш в себе си вина -
за мен ти беше светлинка във мрака.
Съдбата... отреди да съм сама.
Отдавна вече никого не чакам.

Отдавна на сърцето ми тежи,
отдавна съм дълбоко наранена.
Не искам да живея сред лъжи,
не искам да съм обич забранена.

Жестоко е - не се измъчвай сам!
Животът безвъзвратно си изтича.
Дали обичам друг? И аз не знам...
Какво във същност значеше - обичам?

                              От интернет