Казваш ми:

,,Тежък и мъчен човек!"

Вярно.

Такъв съм, не искам да споря.

Но във живота - ни лесен, ни лек,

вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път, и под път

не хора, а ангели същи небесни.

Пълен е с тях и пъка светът

от лесните хора.

Те, хората лесни

ще дойдат край тебе, край мене, край нас

и без да ги викаш.

И в лесното само.

В минутата лека и в лесния час

когато от тях нужда никаква нямаш.

Празни и леки,

с дух - пушек лек,

те ще изчезнат в минутата съща,

в която най-тежкият мъчен човек

с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума,

с най-лютия лек

ще дойде той

раната в теб да затвори.

Да, нека съм тъжен и мъчен човек!

Влудяват ме леките,

лесните хора!

Дамян Дамянов