Явява ли се дзен, както и повечето будистки учения, философска система, която носи високо интелектуален и дълбоко метафизически характер?

Д.Т. Судзуки
Наука дзен - ум дзен
Дзен не е лишен, разбира се, от умствен елемент, той е дзен - това е умът в цялост и в него откриваме много неща; но този ум не представлява нещо съставно, разделящо се на множество качества и не оставящ нищо след себе си след това разделяне.
Дзен не ни учи на нищо, в смисъл на умствен анализ, а също така не предлага никаква определена доктрина в качеството на ръководство за своите последователи. В това отношение дзен, ако може така да се изразим, е произволен.
Последователите на дзен могат да имат свои доктрини, но тези доктрини имат много личен, индивидуален характер и не е задължително тяхното възникване да е свързано с дзен. Затова дзен няма работа с каквито и да било "свещени писания" или догми, а също и не съдържа в себе си никакви символи, посредством които би се разкрило неговото значение.
В такъв случай, ако ме попитат, на какво учи дзен, аз бих отговорил, че на нищо не учи. Никакви учения не се съдържат в дзен, те произлизат само от умовете на своите създатели. Ние сами си създаваме учения. Дзен само показва пътя.
Религия ли е дзен? Това не е религия, в популярния смисъл, тъй като в дзен няма бог, на който може да се поклоним, няма също никакви церемониални обреди, нито царство за преселилите в отвъдния свят, и накрая, в дзен няма такова понятие като душа, за чието благополучие трябва да се грижи някой друг, и чието безсмъртие така силно вълнува някои хора.
Дзен има смелостта да каже: "безупречните йоги не се потапят в нирвана, а нарушаващите обета монаси не попадат в ада". За обикновения ум това е в противоречие с общоприетите закони на морала, но тук също така се заключават истината и живота в дзен.
Дзен - това е духът но човека.
Дхаяна в обичайното си разбиране не съответства на практиката, имаща място в дзен. Човек може да размишлява над религиозни и философски проблеми в процеса на практика на дзен, но това има само случаен характер: същността на дзен съвсем не е в това. Неговата цел е посредством проникване в истинската природа на ума така да му повлияе, че той да стане свой собствен господар.
Но това е тъкмо това, което дзен се опитва да избегне. На нищо друго дзен не настоява толкова, както на достигането на свобода, свобода от всякакви неестествени пречки и условности. В дзен е достатъчно да чувстваш, че огънят е горещ, а ледът - студен, както когато ни е студено, се радваме на огъня. Във връзка с това, че дзен не предлага медитация, нещата трябва да се приемат такива, каквито са - снегът - бял, а враната - черна.

Основната идея на дзен е - да влезем в контакт с вътрешните процеси на нашата същност, при което да го направим по най-прекия начин, не прибягвайки към нищо външно или неестествено. Във връзка с това, всичко, което е свързано с нашата външна страна, в дзен се отрича, тъй като единствения авторитет в него е нашата собствена вътрешна природа.
Ако дзен се разбере докарай, умът ще изпадне в състояние на абсолютен покой и човек ще заживее в абсолютна хармония с природата. И какво му остава да прави тогава? Когато веднъж попитали един Дзен учител, какво е дзен, той отвърнал: "Вашите всекидневни мисли".

Уникалността на дзен в този вид, в който се практикува в Япония, се съдържа в систематичната тренировка на ума. Обикновеният мистицизъм страда от излишна импулсивност и откъснатост от всекидневния живот. Той открива на човека най-великата тайна на живота в нейното ежедневно и ежечасно проявление. 
Великата истина на дзен живее във всеки. Погледнете навътре и търсете над всички форми.