Обичам да нося фланелката си с широка усмивка.. на гърба...
Обичам изгревите..но няколко минути след като ги срещна те си отиват.
Като малка постоянно рисувах снежинки...преди няколко дни предложих на едно малко момиченце да нарисува снежинка, а тя ми отвърна, че не винаги ще бъде зима...
"Нямам време...нямам време...нямам време...нямам...време! " крещи тънката малка стрелка зад стъклената решетка в ръчния ти часовник.
Слушам Джаз...добре, че е джазът. Събира ме цялата. Всички части от мен. Събира всичко. Но в джазът няма никой друг.. Хаха Ще крещя джаз и искам атмосферата да се строши..!
Сестра ми си купи два плазмени телевизора и зарази родителите ми..Истерията не може да се увладее...направо ми се повръща. И онези смръдливи, снобарски кашмирени половерчета ме побъркват! 
Дано Джазът се взриви...дано ме взриви..ще бъде невероятна мацаница навсякъде..

На думи изглежда толкова лесно! Искам всичо което си ти... Можеш ли да ми го дадеш? Ако ли не... Няма смисъл.