Колкото по-тъмна и сляпа е улицата, толкова по-глух и забравен си, когато тръгнеш по нея. 
Колкото по- ниска е улицата, толкова по- добре...значи не си в метрополиса...или поне си мислиш, че не си. Не че искаш да избягаш..не искаш, защото не можеш. А когато разбереш, че не можеш, решаваш, че е по-добре да не искаш...по-безболезнено е. Може пък да обичам да ме боли..признавам, че не искам да сам там и побягвам по най-тъмната и сляпа улица. Добре, че има кой да ме държи за ръката...иначе сигурно дори бих потънала в плиткостта на лудия град. Колко смисъл е изгубен тук? Ще го напиша без препинателен знак...Колко лудост е изгубена тук

Има ли край лудостта?