Марти, знаеш как промени мисленето в онази ограничена за свободата държава.Той бе бялата лястовица, която въпреки куршумите летеше и събуждаше мисълта
Глас пронизващ до костите, той се сливаше с героите си и ти вярваш .Да той бе войника загубил другаря си и не можещ да проумее как така днес него го няма.
Той бе алпиниста падащ и ставащ, но с поглед нагоре към върха.
Той беше влюбения до безрасъдство мъж и обръщаше света за своята Марина ВЛАДИ
Той беше непокорния див дух, който ни покори и го носим и ще го носим
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ