Андрей Тарковски
Andrei Tarkovsky

В киното обикновено звезди стават актьорите.
И съвсем рядко - режисьорите.
Андрей Тарковски се ражда в село Завражье, Ивановска област, на 4 април, 1932 година. Семейството скоро се премества в Москва – там Тарковски ходи на училище заедно с един друг Андрей, известен днес от света на изкуството – поетът Вознесенски.
Във ВГИК учи в легендарен по-късно клас - заедно с Василий Шукшин, Андрей Кончаловски, Елем Климов и други звезди от това кинопоколение, в класа на Михаил Ром.
В студентските си години става най-близък с Андрей Кончаловски, заедно правят курсовите си работи по специалността. Кончаловски става и съавтор на сценария на един от най-нашумелите филми на Тарковски – „Андрей Рубльов”.
Но това е по-късно. А първата режисьорска работа на Андрей Тарковски е филмът „Иваново детство”, разказващ за отминалата война ярко, трагично и в необичайно рязка форма, разкриваща дълбоко философско и психологическо съдържание.
Премиерата на "Иваново детства" е през 1962.
Още в първия си филм „Иваново детство” Тарковски се показва като режисьор, умеещ да разкрива на екрана не само външните събития, но и дълбоките вътрешни преживявания на героите. Следващата му работа е историческият епос „Андрей Рубльов”, който в първоначалния си авторски вариант се наричал  „Страсти по Андрею”. За нещастие, „Андрей Рубльов" се появява на във време, когато страната е в преход от либералното "размразяване" към безвремието на застоя.
С фантастичната философска притча „Соларис” Тарковски изследва непознаваемостта на външния свят и сложните дълбини на човешката психология.
В автобиографичната си изповед „Огледало” режисьорът се опитва да изрази на екрана своите детски спомени, мечти, асоциации.
Той е убеден, че киното е способно на истински философски и психологически прозрения.
Филмът му „Сталкер” съчетава опит да се приближим до непознаваемостта на външния свят с  дълбоко потапяне в тайните на човешката душа.
Не по свое желание Тарковский се оказал нещо като дисидент в съвесткото кино.
В същото време в чужбина на неговото творчеството се гледало като на сериозен принос в световното изкуство. Произведенията му редовно получавали награди от международните кинофестивали. В началото на 80-те години Андрей Тарковски получава покана да снима в Италия.
Героят на италианския му филм „Носталгия” е руски емигрант.
С добре развито чувство за лично достойнство още от детството си, Андрей Тарковски решил, че със собствената съдба трябва да се разпорежда сам. След като отказал да се завърне в Съветския съюз, веднага бил обявен за предател, филмите му били спрени от разпространение, името му било забранено да се споменава. Властта отказала да пусне съпругата и сина му да заминат.
В Швеция режисьорът започнал снимките на последния си филм  „Жертвоприношение” – камерна философска притча.

Здравето му продължавало да се влошава. Западната общественост се застъпила и жена му и детето му получили възможност да отидат при него. Междувременно лекарите поставили диагнозата: рак. Бил настанен в престижна болница край Париж, но медицината вече била безсилна. На 29 декември, 1986 г. Андрей Тарковски умира на 54 години. Погребан е в парижкото руско гробище Сен Женевиев Дю Боа.