Върнах се, май...

Днес в чата пред един приятел нарекох работата- чума.
Веднага обяснявам защо - с няколко примера.

Какво ми отнема:

1. Възможността на избор.

2. Възможността да правя толкова други 

3.  по-интересни неща точно по това време.

4. Силиците – трупани с толкова усърдие чрез готин секс, сън, джусове, витамини и всякакви др. стимуланти.

5. Общуване с хора, с които ми е приятно,

6. а не някакви си там... незнайно кви- колеги.

Какво ми дава:

1. Финансова възможност за по-добър или по-не живот, съобразно дохода.

2. Мотивация, когато се събудя сутрин, с какво ще изпълня следващите 10-на часа

3. Някакво, какво да е общуване с някакви, какви да е хора, мотаещи се наоколо.

4. И за 4-то не се сещам.

Е как да не нарека работата-чума, щом ми взима толкова много, а ми дава толкова нищожно малко.

Помислете !

И ако искате- споделете тук с мен.

:)))

Добре дошла отново!

И след като се върна от работа просто не съм човек.Трябва ми поне един час,за да се съвзема.Пу да му се не види как не ща да работя,ама няма начин.Без парички не мога да си позволявам хубави нещица.В капан сме в капааан...:(

Изборът е именно между "сиренцето" и Свободата. Обаче както знаем - нещата не са само бели и черни. Има нюанси.
Споко
и мен ме скапва.
Затова написах този пост.